Автор: Али Ризк, theamericanconservative.comВъзходът на Хаят Тахрир аш Шам не е

Автор: Али Ризк, theamericanconservative.com

Възходът на Хаят Тахрир аш Шам не е мотив за празнуване за американците

Оттеглянето на Башар ал-Асад от властта в Сирия беше посрещнато с празнично въодушевление във Вашингтон, а политици и експерти приветстват това развиване като съществено оттегляне за Иран. Твърде малко обаче се споделя за метода, по който напускането на Асад може да осуети висшия приоритет на Съединените щати в района: попречване на нов напредък на салафитския джихадизъм, който остава виновен за най-голямата задгранична терористична офанзива на американска земя. В случая със Сирия фокусът е върху това, което Иран ще загуби и това е един от най-проясняващите образци за това, че събитията в Близкия Изток постоянно се гледат от Вашингтон през очите на Израел, а американските ползи се регистрират едва.
Няма спор за това, че краят на династията Асад в Дамаск съставлява голяма победа за Израел. И Башар, и неговият татко Хафез следваха политика, в която Сирия беше гвоздеят на водената от Иран „ Ос на съпротивата “. В тази си роля Сирия беше директен път за доставката на ирански оръжия за ливанската „ Хизбула “. Предвид това, че последната се потвърди като най-ефективната бойна мощ против Израел (въпреки че беше неприятно съкрушена в скорошния конфликт), фамилия Асад беше обсъждана като огромен зложелател от израелските ръководещи.

След като се провалиха опитите Асад да не бъде свързван с Иран, Израел стартира все по-отчаяно да желае промяна на режима в Дамаск, даже и в случай че това значи появяването на прилежаща страна ръководена от салафитски джихадисти от рода на Ал Кайда. Това беше напълно явно от изявленията на израелски публични лица след експлоадирането на спора в Сирия през 2011 година.

В изявление за Jerusalem Post Майкъл Орен, израелският дипломат във Вашингтон по това време, изясни: „ От самото начало нашето обръщение по сирийския проблем беше, че ние постоянно сме желали Башар Асад да си тръгне, постоянно сме предпочитали неприятните момчета, които не са подкрепяни от Иран пред неприятните момчета, които са подкрепяни от Иран. “
За да направи посланието още по-ясно, Орен акцентира, че позицията важи, даже и в случай че това значи Ал Кайда да поеме ръководството.

Изглежда тези изказвания са били подкрепени и от дейности, защото деятели от сирийската съпротива разкриха, че израелски военни са дали оперативна поддръжка на Фронт „ Нусра “ – формалния сътрудник на Ал Кайда в Сирия, който през днешния ден към този момент се назовава Хаят Тахрир аш Шам и който водеше офанзивата, изтласкала Асад от власт.
Изтъкнати израелски фигури даже оправдаха оказването на медицински грижи на бойци на „ Нусра “, акцентирайки обстоятелството, че Ал Кайда в никакъв случай не е нападала Израел. В изявление за „ Ал Джазира “ през 2016 година някогашният началник на Мосад Ефраим Халеви сподели, че Израел няма доста аргументи да се опасява от евентуален ответен удар, защото „ Израел не е бил съответна цел на Ал Кайда “.

Превъртайки напред към днешната обстановка, наподобява в деяние е сходна динамичност, а израелският министър председател министър Бенямин Нетаняху приветства тръгването на Асад като историческо, гордо заявявайки, че израелската военна интервенция против „ Хизбула “ и Иран е направила допустимо офанизвното привършване на траялото с десетилетия ръководство на алауитските баасисти в Сирия.

Но в случай че Израел има добра причина да избира водачество в Сирия в стила на Ал Кайда пред обвързвано с Иран такова – и освен тъй като Ал Кайда в никакъв случай не е нападала Израел, както сподели Халеви – същото не може да се каже за Съединени американски щати.
След офанзивата от 9/11 Сирия се докза като деятелен сътрудник в Глобалната война против тероризма. Сътрудничеството сред Дамаск и Вашингтон през този интервал беше толкоз близко, че Сирия стана нормална дестинация за „ изключително предаване “ на лица, арестувани по съмнения за връзки с тероризъм.

Конфликтът в Сирия сподели, че когато Америка е принудена да избира, нейните желания са определно на страната на Асад, пред салафитските джихадисти. Опитите на администрацията на Обама да поддържа умерената съпротива, водена от Свободната сирийска войска като опция както на Асад, по този начин и на салафитско-джихадисткия бранд „ Нусра/ИДИЛ “, приключиха с презрян неуспех, защото „ умерените “ дезертираха и се причислиха към редиците на екстремистите. Според известие на Военновъздушни сили чиновниците по националната сигурност на Белия дом по това време не са били склонни да обезпечат някаква въоръжена поддръжка на опозиционните сили в Сирия, повода за което са били страхове, че терористите може да надделеят, което съгласно тях е било по-опасният сюжет от оставането на власт на Асад. На този декор Обама на процедура се отхвърли от концепцията за промяна на режима в Дамаск, макар че по-рано беше декларирал, че Асад би трябвало да си върви. Впоследствие сразяването на ИДИЛ стана приоритет за Америка в Сирия, а Вашингтон се съюзи с Кюрдските сили в Сирия, с цел да се бори с организацията.

Доналд Тръмп беше доста по-категоричен в поръчката си, че спрямо джихадистите за него Асад е доста по-малката от двете несгоди. В тирада по време на акцията си от 2016 година той сподели: „ Аз изобщо не одобрявам Асад, само че Асад убива ИДИЛ. Русия убива ИДИЛ и Иран убива ИДИЛ. “

Политиката на Тръмп по време на първия му мандат също беше плод на фокусиран само върху ИДИЛ дневен ред. След като в съдействие с кюрдските съдружници беше понижено наличието на терористични групировки в страната, Тръмп одобри работата си в Сирия за свършена и разпореди евакуиране на американските сили от страната (което в никакъв случай не бе завършено).

Администрацията на Байдън от своя страна сподели слаб възторг за сериозен ангажимент в Сирия, да не приказваме за старания за промяна на режима. Според скорошни известия в медиите, Белият дом в съдействие с ОАЕ даже е обмислял доближаване с Асад, в подмяна на разграничаване от негова страна от водената от Иран „ Ос на съпротивата “.
След напускането на Асад американските публични лица одобриха необикновен предпазливо-оптимистичен звук, предупреждавайки че групировки като ИДИЛ могат в този момент да видят опция за прегрупиране.

„ Историята демонстрира какъв брой бързо обещаващи моменти могат да се трансфорат в спор и принуждение “, сподели американският държавен секретар Антъни Блинкен, предупреждавайки, че „ ИДИЛ ще се опита да употребява този интервал с цел да възвърне качествата си и да сътвори сигурни убежища “.

Много беше изприказвано за това, че водачът на Хаят Тахрир аш Шам Абу Мохамед ал Джолани обществено се е разграничил от Ал Кайда и е възприел другарски метод към малцинствата. Това обаче не оставя доста място за утешение, защото за Хаят Тахрир аш Шам може да се окаже извънредно мъчно да се освободи от салафитско-джихадистките си корени. Важно е да се означи, че Фронтът „ Нусра “, от който произлиза Хаят Тахрир аш Шам, в никакъв случай не е бил локално сирийско придвижване, което е влезнало в брак по сметка с Ал Кайда. Всъщност Джолани е бил в Ирак и е изпратен от водача на Ал Кайда в Ирак Абу Бакр ал Багдади в Сирия, откакто спорът там стартира. Мисията на Джолани е да сътвори клон на Ал Кайда в Сирия, който стана прочут с името Фронт Нусра. След разрива с ИДИЛ Джолани се заклева във честност на някогашния водач на Ал Кайда Айман ал Зауахири, с който откриват директни информационни линии. Централата на Ал Кайда в Пакистан даже изпраща бойци в Сирия, които да се причислят към Ал Нусра.

Развиващата се в Сирия обстановка може да се окаже най-трудният тест до в този момент за връзките САЩ-Израел, сега когато Тръмп се приготвя за втория си мандат. Макар определеният президент да има непоколебимо произраелско досие, първият му мандат беше белязан и от изтъкването на опасността от „ радикалния ислямски тероризъм “. Ако Сирия премине към салафитско-джихадистки режим, Тръмп може и да изиска да предприеме дейности, които на собствен ред да провокират голям раздор с държавното управление на Нетаняху. Всъщност към този момент се появиха признаци, подсказващи, че определеният президент не е в празнично въодушевление във връзка събитията в Сирия. Според The New York Times Тръмп, дружно с избора си за шеф на Националното разузнаване Тълси Габард, гледат на възхода на Хаят Тахрир аш Шам със угриженост.

Али Ризк е помощник на Responsible Statecraft “ AI Monitor и AI Mayadeen. В момента звършва магистърска степен в австралийския университет „ Макуори “. Чест коментатор за издания като Al Jazeera и Middle East Eye “

Инфо: theamericanconservative.com

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова